Още на първото редовно заседание на новия кабинет Румен Радев влезе в ролята, която очевидно смята да играе през следващите месеци — премиер, който ще говори пряко за цените, доходите и административния натиск върху пазара. Не за абстрактна „икономическа стабилност“, а за това, че покупателната способност на хората се свива. Формулировката не е случайна. В последните години българската държава предпочиташе да говори за макроикономически показатели, бюджетен дефицит и еврозона, докато цените в магазините растяха по-бързо от доходите в цели сектори.
Тук има и политически детайл. Радев не започва с геополитика, нито с институционални конфликти. Започва с храната, веригите на доставки и контрола върху ценообразуването. Това е много по-опасна територия за всяко правителство, защото засяга директно големите търговски структури, вносителите, посредниците и част от сивия сектор. А там съпротивата обикновено не идва през парламента. Идва през лобита, през медии, през внезапни „експертни“ кампании за свободния пазар.
Радев обаче постави темата рязко. Според него законопроектите срещу ръста на цените са само началото. Това означава, че кабинетът подготвя по-широка намеса. Не просто проверки по магазините. По-скоро опит за пренареждане на механизма между производител, дистрибутор и краен търговец. Дали ще успее — това е друг въпрос.
Защото тук има нещо, което не излиза.
България няма административен капацитет за сериозен контрол върху пазара. Комисията за защита на конкуренцията, НАП, Агенцията по храните, Комисията за защита на потребителите — всички тези структури през годините действаха бавно, фрагментирано и често реактивно. Държавата влиза в битка с механизми, които самата тя години наред е оставяла без реален надзор. Междувременно концентрацията в търговията растеше. Малките производители изчезваха. Логистиката се централизираше.
И сега кабинетът говори за „по-къси вериги на доставки“.
Това звучи добре, но е тежка операция. Късите вериги означават местно производство, регионални складове, активна кооперативна политика, транспортна инфраструктура, хладилни бази, преработка. Не става с едно заседание и две проверки. В България през последните двадесет години беше разрушен именно този модел — локалният. Пазарът беше предаден на големи вносни канали и огромни търговски мрежи, които работят със собствена логистика и собствен натиск върху доставчиците.
Радев очевидно се опитва да върне държавата в този процес.
Не е случайно и споменаването на „нелегалната конкуренция“. Това вече е сигнал към сивия сектор в храните, земеделието и дистрибуцията. По данни на различни браншови организации нерегламентираната търговия в някои сегменти достига между 25 и 40 процента. Особено при месото, млечните продукти, зеленчуците и горивата. Там проблемът не е само в укритите данъци. Проблемът е, че нелегалният пазар убива легалния производител, който плаща ток, осигуровки, транспорт и сертификация.
Точно затова Радев поставя ударението върху българския производител.
Тук обаче започва по-тежката тема — какво изобщо е останало от българското производство. В редица сектори страната е вече силно зависима от внос. Зеленчуци, плодове, месо, дори част от млечните суровини. В определени периоди доматите в магазините изминават по 1500-2000 километра преди да стигнат до българския пазар. После идва въпросът за цената на горивата, транспорта, складовете и посредниците. И накрая обществото се пита защо килограм зеленчуци струва колкото дневна надница в някои райони.
Правителството очевидно подготвя по-широка интервенция.
Има и друг знак. Радев свиква голямо съвещание с министри, синдикати, контролни органи и браншови организации. Това не е само административен ход. Това е опит за политическа легитимация на бъдещи мерки. Когато една власт тръгва към по-сериозен контрол върху пазара, тя търси предварително разпределение на отговорността. Ако след два месеца започнат обвинения за дефицити, за натиск върху бизнеса или за административни ограничения, кабинетът ще каже: „Всички участваха в обсъждането“.
Това вече сме го виждали.
Особено интересно е, че паралелно с темата за цените Радев отвори още две кризи — безводието и комарите по Дунав. На пръв поглед изглежда битово. Не е. Това са инфраструктурни провали, които стоят от години. И които всяко правителство оставя за „сезонен проблем“.
Миналото лято десетки населени места минаха на воден режим. Някои села имаха вода по няколко часа на ден. Причините са известни — амортизирани мрежи, загуби над 50%, липса на нови язовири, разпад на напоителните системи, хаотично управление на водните ресурси. Но никой не иска да говори за цената на реалното решение.
Тя е огромна.
Само подмяната на част от водопреносната мрежа би струвала милиарди левове. А междувременно държавата продължава да губи вода буквално под асфалта. В някои общини загубите стигат 70 процента. Тоест от десет литра — седем изтичат, преди да стигнат до потребителя. После идват ограниченията. После цистерните. После кризисните щабове.
И всяко лято започва отначало.
Радев очевидно иска темата да бъде извадена от нивото „авария“ и да влезе в дневния ред на правителството като постоянен риск. Не случайно поиска доклади още следващата седмица. Това означава, че кабинетът се готви за тежък сезон. Вероятно има и вътрешни данни, които не изглеждат добре.
Същото важи и за противопожарните мерки.
Миналата година пожарите унищожиха огромни територии в различни райони на страната. Част от техниката беше стара. Част от координацията — хаотична. Имаше общини, които буквално разчитаха на доброволци и земеделска техника. А в същото време България продължава да няма достатъчно модерна противопожарна авиация. Тази тема се повтаря всяко лято, после изчезва през зимата и отново се връща със следващата жега.
При комарите по Дунав ситуацията също е показателна. Радев директно каза, че предишните правителства са оставили държавата „с вързани ръце“. Това вероятно означава административни и бюджетни проблеми около дезинсекцията, обществените поръчки и координацията между общините. Но темата не е само санитарна. По Дунавския регион това вече удря туризъм, земеделие и качество на живот. Особено в Русе, Свищов, Тутракан и малките крайречни общини.
И тук се вижда стилът на новия кабинет.
Не се говори за „големи визии“. Говори се за системи, които са оставени да се разпадат — вода, доставки, контрол, сезонна защита, местно производство. Това е по-неприятна политика. По-малко телевизионна. И много по-рискова. Защото ако обещаеш геополитика, можеш да обвиняваш света. Ако обещаеш по-ниски цени и вода през лятото — хората проверяват директно в магазина и на чешмата.
Там няма пропаганда.
Има касова бележка.
Бележка: Текстът е изготвен по информация от правителственото заседание и публични изявления на премиера Румен Радев.
Източник: БНР, правителствено заседание
Първоизточник: БНР
