/Поглед.инфо/ Модернизация, индустриализация и междуфазов преход при „страните-първопроходци“ от Западна Европа – Англия, Холандия, Франция и Белгия
Темата за модернизационните процеси, а именно преходът към по-високи етапи на развитие, в случая от аграрно към индустриално общество несъмнено са важни и животрептущи до ден днешен. Тъй като начинът на протичане на модернизацията, както и резултатите от нея, оказват силно въздействие върху по-нататъшната динамика на страните.
Обектът на изследване е модернизационният процес като важен преход от една степен на социо-културно, технико-икономическо и политическо към друго по-високо ниво.
Модернизацията като социално-икономически процес - междуфазов преход от Аграрно към Индустриално общество
Модернизация и индустриализация са термини, с които се описват промените в западните общества, които извършват междуфазов преход от феодализъм към капитализъм. Макар самият капитализъм в локален формат да възниква доста по-рано, той започва да се развива като регионално европейско явление едва през 16-ти век, когато обществата преминават от аграрна към индустриална икономика и когато феодализмът се превръща в капитализъм. Тези процеси бележат своето начало още в късното ,,Ново време”. С други думи терминът модернизация в европейски, а по-точно в западноевропейски контекст обозначава преходът от феодално към капиталистическо общество.(В дадения случай при използването на определението ,,западноевропейски” се изхожда от виждането разделящо континента на Западна и източна част. В Античната епоха и в ранното Средновековие тази граница се определя по езиков принцип. Западът е там, където е доминирал латинския език. В Източната част са се говорели старогръцки, тракийски и някои други езици. След схизмата през 1054 г. това разделение приема религиозен характер. В по-късни времена то приема и етническо ,,оцветяване”. На Запад живеят германски и латински народи, докато на Изток славянски и други).
При страните от Западна Европа под термина „модернизация“ се разбира преходът от феодално към капиталистическо общество. В реалния исторически процес в пионерните страни, които успяват да осъществят междуфазовия преход от феодализъм към капитализъм индустриализацията идва на един значително по-късен етап след началото на модернизацията.
Тук следва да се изясни съдържанието на термина ,,индустриализация”. Има се предвид такъв начин на производство, при който ,,системата човек-машина” става доминиращ начин при производствения процес. Когато се говори за такива западноевропейски страни Англия, Франция, Холандия и Белгия процесите на модернизация и индустриализация не съвпадат напълно във времевото си пространство. Казано с други думи стартира се трансформационния период от феодализъм към капитализъм, който все още не е съпроводен от индустриализация.
При занаятчийството има майстор, който ръководи хората и процесите за изготвяне на изделията. Той се подпомага от калфи(калфа - по-висша степен на чирак. В занаятчийските гилдии калфата е на втора степен обучение, след чирака и преди майстора), а основната работна ръка са чираците. Необходимо е да се отбележат осовените отношения между майстора и неовите калфи и чираци. Те са приемани като „челяд“, т.е. част от семейството на майстора. Нерядко калфите са се женели за дъщерите на майстора и действително са ставали част от семейството. А ако майсторът не е имал синове-наследници то именно „зета“ женен за дъщерята на майстора е поемал след време „юздите“ на семейното предприятие.
Трудовата дейност в занаятчийското производство се характеризира с не толкова сложни операции обединени в нискоспециализирани трудови задачи, с относително високо равнище на взаимна заменяемост и ниска производителност на труда. Тези задачи се осъществяват с помощта на различни видове инструменти, сечива и ръчно/човешки задвижвани приспособления. В определени случаи се използва животинска тяга, вода/водно колело с ,,долно биене”, тоест водата тече отдолу и това долно течение задвижва водното колело, а в най-добрия случай с помощта на вятъра или вятърни мелници.
Във времето от XV-XVII век във Великобритания както и в Западна Европа като цяло настъпва период на преход от феодализъм към капитализъм. Чрез лихварство, търговия и други носещи бърза и голяма печалба дейности стартира началото на натрупване на капитал за манифактурно производство. Така първоначално се преминава от занаятчийски труд към дейността на т.нар. ,, разпръсната манифактура”. При нея майсторът-занаятчия, ръководещ хората и процесите запазва своята трудова самостоятелна роля на собственик на средствата за производство. Обаче той вече не е стопански самостоятелен. Вече е подчинен на търговеца, играещ предприемаческа роля, който му поръчва, както и на други като него какво и колко да се произвежда за да може последният да реализира произведеното на пазара.
След сравнително кратък период от време разпръснатите манифактури, се трансформират в „събрани манифактури“. Последните на практика стават първите капиталистически предприятия. Затова ще се спрем по-подробно върху тяхното функциониране. При тях като правило собственикът е вече извън производството. Това е едър търговец, в някои случаи и бивш феодал, който се превръща в капиталистически предприемач. Прекият ръководител продължава да бъде наричан ,,майстор”, но той, както и работещите в даденото предприятие са вече наемни работници.
Друг ключов момент, който отличава събраната манифактура като първично капиталистическо предприятие е, че тя също се характеризира с доминация на ръчен труд. Макар че се използват по-сложни инструменти и приспособления спрямо занаятчийската работилница, те трудно могат да бъдат наречени машини. Машината е изобретение, което съдържа четири главни компонента - работен инструмент, двигател задвижващ работния инструмент, трансмисия придаваща двигателна сила от двигателя към работния инструмент и органи за управление на работния инструмент, трансмисия и двигател.
Много важна особеност на трудовия процес тук е разделянето на същия на специализирани задачи, състоящи се от няколко операции. Като правило без изключение се осъществява широка система на разделение на труда и тясна специализация в рамките на тази широка система. Казано по друг начин наемните работници са прикрепени към определен тип задачи, където те се специализират и усъвършенстват да ги извършват. Съответно целия трудов процес е разделен на такива групи от специализирани задачи с прикрепени към задачите наемни работници.
Тази тясна специализация на практика съкращава възможността от взаимна заменяемост, но спомага за рязко повишаване на производителността. Това прави събраната манифактура значително по-производителна от занаятчийската работилница. С други думи първото капиталистическо предприятие - събраната манифактура е многократно по-производително от занаятчийската работилница при феодализма.
Все пак този първоначален етап на модернизация, т.е. на преход от феодализъм към капитализъм, все още доминира ръчния труд. В обобщение може да се каже, че на този първоначален ранен етап на модернизация технологическата платформа на производствения процес в първичните капиталистически предприятия - събраната манифактура е от доиндустриален тип, характерен за феодализма.
Характеристика на селското стопанство при феодализма
В рамките на феодализма най-важен сектор на стопанска дейност е земеделието, както и животновъдството. За разбиране на това как се осъществява тази селскостопанска дейност в условията на феодалното общество допринася знанието за формите на феодална собственост.
Примерът за модернизация т.е. преходът от феодални отношения в селското стопанство към капиталистически такива ще илюстритаме с Великобритания, а по-точно с Англия.
Следва да се отбележи, че при феодализма съществува т.нар. ,,двойна собственост” върху основното средство за възпроизводство - обработваема земя. „Върховният собственик”– феодала притежава пълни права:
- Да използва позитивните резултати от експлоатацията на земята във вид на феодална рента;
- Да се разпорежда със собствеността или с други думи да има правото да я купува и продава;
- Да наследява собствеността, коео в много западноевропейски страни става в рамките на т.нар. ,,майоратна система” - старшия син наследява всичко;
Освен това съществува и ,,подчинен собственик” . Като такъв собственик крепостният селянин има само едно право и то е да наследява земята. С това той е закрепостяван към земята, която обработва и за която плаща рента на феодала. След като плати феодалната рента/нерядко фиксирана/ той използва резултатите от труда си. Това е по-добрия вариант, отколкото ратайството, където хората нямат земя и получават трохи от заплащането си като наемни работници. Дълго време при феодализма рентата се плаща с резултатите от работата на селяните. На този етап феодализмът е ,,затворено натурално стопанство”, тъй като отношенията са затворени между феодала и арендаторите, като плащането е в натура.
В късната фаза на феодализма започва процес на т.нар. ,,комутация” - феодалите изискват рентата да не се плаща в натура, а в пари. За да получи парите за да плати селянинът трябва да отиде на пазара/каквито се появяват около феодалните замъци/ и да продаде произведеното. Така самите феодали започват да подриват своето господство, тъй като в отношенията със селяните се вкарва трети фактор - пазара, който в определени случаи дава нови възможности на крепостниците да намаляз замисимостта от феодала.
Модернизация, индустриализация и колониализъм – случаят Англия и Западна Европа
Началото на капитализма в английското село
Типичен пример за най–ранна модернизация в сферата на селското стопанство е държава като Великобритания, а по–точно нейното ядро – Англия. Този процес на междуфазов преход към капитализъм е тясно свързан с геоикономически процеси на световно равнище. Тъй като с откриването на Новия свят от Христофор Колумб през 1492 г., т.е. с началото ва Великите географски открития, стартира Западния колониализъм, представен първоначално от т.нар. „феодална колонизация“ на Испания и Португалия. Като едно последствие от този колониализъм с непосредствено въздействие става „Революцията на цените“. Същата е следствие от потока от злато и сребро, идващи от Новия свят. Тя обезценява парите, което вдига цените на храни и ресурси от селското стопанство.
Дотогава английските лордове, т.е. феодалите-земевладелци няма с какво да платят или какво да заменят за да си закупят от испанци и португалци стоки идващи от колониите им. Но „Революцията на цените“ създава благоприятни условия за развитие на търговията. Става дума най-вече за търговия с овча вълна. Но тук се оказва, че има проблем, който лордовете тръгват безпощадно да решават. Както вече стана ясно като правило феодалната собственост е „двойна“. Т.е. има върховен собственик – феодалът и подчинен собственик – селяните. За да създадат пасища, на които да се отглеждат овце е нужно да бъдат изгонени „подчинените собственици“ – селяните. Съответно са наемани пастири, които да пасят овцете, като техният брой е значително по–малък от тези загубили правото си да обработват земята. Но тези пастири са вече наемни работници, т.е. те са селскостопански пролетариат. На практика се осъществява трансформация от феодален способ на осъществяване на селскостопанска дейност, към буржоазно-капиталистически начин.
Този процес на модернизация, т.е. на междуфазов преход от феодализъм към капитализъм се характеризира с термина ,,enclosers” (ограждане) Това е процес, при който самите лордове (феодалите) нарушават неписания договор между господаря феодал и селянина арендатор. В английската социална и икономическа история ограждането е процес, при който селяните-арендатори биват насилствено прогонвани от земята, която обработват, а тя бива иззета от феодала и превърната в пасища.
На практика селяните-арендаторите са лишени от правото да обработват земята, която те като правило са засявали с житни култури. Процесът на ограждане се превръща в широко разпространена характеристика на английския земеделски пейзаж през XVI в.
Селяните–бивши арендатори останали без земя за обработка в търсене на работа и хляб за своите семейства тръгват към градовете(Вж.тук и по нататък Simon Fairlie, ,,A Short History of Enclosure in Britain” (2009) - р.17-25, в https://www.thelandmagazine.org. uk/articles/short-history-enclosure-britain, Последно влизане на 09.04.2025 г.). Но проблемът е в това, че и в градовете мнозинство от тях не успява да си намери работа. Затова се принудени да просят или да станат разбойници.
С цел борба срещу скитничеството и престъпността Великобритания по време на династията на Тюдорите издава ,,Кървавото законодателство”. Този закон въвежда строги наказания към хора обвинени в скитничество или разбойничество. Пътищата на Англия се изпълват с бесилки. На тях висят обесените бивши селяни с изкълваните от гарваните очи и лица. Телата им не са сваляни от там за назидание на населението.
„Кървави закони“ съществуват и в други страни, които тръгват по пътя на капиталистическото развитие през XVI-XVIII век като Холандия и Франция. "Кървавите закони" не спират растежа на бедността. Но те постигат потискане на съпротивата на подложените на репресия хора, превръщат изгонените от земята селяни в маса готова за труд при каквито и да било условия. Така заедно с «огражданията» „кървавите закони“ постигат най-важната си цел – създаване на армия от хора, принудени да станат работници в бъдещите производствени организацииа при най-ниско заплащане и лоши условия за труд.При този пръв етап на модернизация на пионерните страни от Западна Европа се осъществява трансформация на т.нар. «традиционно стопанство» в стоково-пазарен тип капиталистическа икономика.
Последната се ръководи от принципи като «Търсенето определя предлагането». Характерна за такъв тип икономика става острата конкуренция между отделните стопански субекти, ръководени от стремежа за максимизация на печалбата. Постепенно започва да се създава нов тип разделение на обществото не толкова по принципа на наследствения статут на аристокрация и всички останали съсловия. Социалната система започва да се трансформира на класов принцип на два основни полюса – буржоазия и наемни работници и различни прослойки между тях.
Модернизацията на промишлеността
Междувременно на дълбока промяна е подложена и промишлеността. Феодалната промишленост като правило е представена от занаятчийските предприятия. Организацията на занаятчийското предприятие е следната. Начело е майстор-занаятчия, който като правило е собственик на материалната производствена база и съответните инструменти. Той ръководи целия производствен процес, както и взаимодействията с външната среда – с доставчиците на суровини и материали от една страна, и купувачите на готовите изделия от друга. В работата си той е подпомаган от калфи/по-опитни и напреднали в овладяването на занаята/ и чираци/неопитни, започнали да се учат в овладяването на занаята/. Те се обучават пряко чрез участие в производствения процес.
В зависимост от специализацията си занаятчийте са обединени в сдружения/гилдии/, които изграят важна роля за координация и контрол във връзка с различни професионални проблеми, включително провеждане на изпити, чрез които се признава майсторското умение на калфи, стремещи се да станат майстори. По време на своето обучение калфите и чираците се едва ли не част от фамилията на майстора, като извършват и част от домашните дела в къщата на майстора, където живеят.
След „Революцията на цените“, когато търсенето на вълна се засилва предвид упадъка на селското стопанство в Испания и Португалия, тъй като основната дреха по това време в Западна Европа е вълнена, започват определени промени. Търговците вместо да продават вълна решават да продават вълнен плат, което естествено им носи по-голяма печалба. С тази цел те правят поръчки на различни занаятчийски работилници.
Така се създава мрежата от т.нар. „разпръснати манифактури“.При нея майсторът-занаятчия, ръководещ хората и процесите запазва своята трудова самостоятелност, както и ролята си на собственик на средствата за производство. Обаче той вече не е стопански самостоятелен по отношение на външната среда – доставчици и потребители. Вече е подчинен на търговеца, играещ предприемаческа роля, който поръчва на него и на други като него какво и колко да се произвежда за да може последният да реализира произведеното на пазара. „Разпръснатата манифактура“ представлява децентрализирано и трудоемко роизводството. Примерите за такава са предене на вълна в Англия, дантелено производство в Белгия и тъкане на коприна във Франция.
След определен период от време от началото на XVIII век „разпръснатите манифактури“ започват да се трансформират в т.нар. „събрани манифактури“. Целта на „събраната манифактура“ е да уедри производството и по този начин да се понижат разходите, т.е. постигането на т.нар. „икономика на мащаба“. „Събраните манифактури“ на практика стават първите капиталистически предприятия. Затова ще се спрем по-подробно върху тяхното функциониране. При тях като правило собственикът е вече извън производството. Това е едър търговец, а в някои случаи и бивш феодал, който се превръща в капиталистически предприемач. Прекият ръководител продължава да бъде наричан ,,майстор”, но той, както и работещите в даденото предприятие вече са наемни работници.
Друг ключов момент, който отличава събраната манифактура като първично капиталистическо предприятие е, че тя също се характеризира с доминация на ръчен труд. Макар че се използват по-сложни инструменти и приспособления спрямо занаятчийската работилница, те трудно могат да бъдат наречени машини.
Много важна особеност на трудовия процес тук е разделянето на същия на специализирани задачи, състоящи се от няколко операции. Като правило без изключение се осъществява широка система на разделение на труда и тясна специализация в рамките на тази широка система на разделение на труда по операционна специализация. Казано по друг начин наемните работници са прикрепени към определен тип задачи, където те се специализират и усъвършенстват за да ги извършват качествено и с по-висока производителност. Целият трудов процес е разделен на кръгове от специализирани задачи с прикрепени към задачите наемни работници.
Тази тясна специализация на практика съкращава възможността от взаимна заменяемост при осъществяването на работата между отделните работници. Но спомага за рязко повишаване на производителността. Това прави „събраната манифактура“ значително по-производителна от занаятчийската работилница. С други думи първото капиталистическо предприятие – „събраната манифактура“ е многократно по-производително от занаятчийската работилница при феодализма и съответно „разпръснатите манифактури“. Въпреки че за всички тези стопански единици е характерна доминацията на ръчен труд.
Но за осъществяване на индустриализация, т.е. превръщането на системата „човек-машина“ в основен производствен механизъм на капиталистическото предприятие са нужни още няколко важни условия.
Създаването на Британската колониална империя и ролята на колонизализма за индустриализацията на Англия и Западна Европа
Когато Вашку да Гама открива нов морски път от Европа към Индия се създава нов начин за пряка търговия между Европа и Индия. Така португалците започват да създават колонии, а след това пример от тях взимат холандците и датчаните. Великобритания още през 1619г. oткрива търговски пункт в пристанищният град Сурат. В същото време французите също се настаняват по индийските крайбрежия. Постепенно започват конфликти в Индия между различните царства породени от новодошлите европейски търговци. Така Англия и Франция успяват да окажат политическо влияние върху държавата и дори да си присвоят територии от нея като част от техните колонии.
През 1744 г. избухва ожесточена война между Великобритания и Франция, в която англичаните побеждават. Един от големите фактори за победата е ,,армията” на Британската Източноиндийска компания водена от Робърт Клайв. По-късно същата година той е назначен за управител на Бенгалия. Тази компания монополизира търговията в Бенгалия. Британците въвеждат специална система от данъци върху земята, наречена ,,трайно заселване”, с което се установява нео-феодална социална система. Почти до началото на 1850г. Британската Източноиндийска компания контролира по-голямата част на Индийския субконтинент, включително днешните Пакистан и Бангладеш. Колониалната политика на британците е разделяй и владей.
Те използват разпокъсването на Индия вътрешните конфликти в държавата като проблемите между царствата или различията между социалните и религиозните групи от хора. За Британската империя е важно да се създаде монопол в търговията със завладените територии, грабежите на цели държави и назначаването на жадни за власт и пари феодали, както и редовна експлоатация на местното население. Тази политика води до концентрацията на значителни капитали в големите английски градове идваща от обира на колониите. С тази система Великобритания става най икономически развитата страна в света.
Терминът „Индустриална революция“ се въвежда през първото десетилетие на XIX век, за да обозначи механизацията и концентрацията на производството. От 70-те години на XVIII век „Индустриалната революция“ е става част от английския производствен пейзаж. По нейното гигантско въздействие в технико-икономически план редица автори правят сравнение с огромното въздействие на ,,Френската революция в политически план”(Вж. Henry Heller - ,,The Birth of Capitalism: A 21 century Perespective” (2011) - p. 177, в https://library.oapen.org/bitstream/handle/20.500.12657/30778/642724.pdf?sequence=1&isAllowed=y, Последно влизане на 14.04. 2025 г.).
Несъмнено важен фактор за следващия етап на модернизация, т.е. превръщането на частно-капиталистическите предприятия в индустриални такива е технологическо-организацонната иновация. В тази връзка нека да кажем няколко думи за първата индустриална фабрика и за човека, когото наричаме „Баща на фабрично-машинната система“ – Сър Ричард Ъркрайт/Sir Richard Arkwright/.
Технологични и организационни иновации
Ричард Ъркрайт печели тази титла благодарение на няколко новаторски приноса.
1.Предачната машина, конструирана през 1769 г. Тя позволява масово производство на здрава памучна прежда;
2.Ротационна машина за кардиране: Механизира подготовката на памучни влакна за предене;
3.Той е сред първите, които използват водната енергия за задвижване на машини, което прави възможно мащабното производство;
4.Ъркрайт централизира производството в специално построени фабрики, по-специално в Cromford Mill в Дарбишир.Неговият модел комбинира:
- Задвижвани от водата машини;
- Полуквалифициран труд;
- Организирани трудови процеси и системен надзор.
Тази система се превръща в основа за съвременното индустриално производство. Иновациите на Ъркрайт помагат за пренасочване на текстилното производство от „събрани манифактури“ към индустриални фабрики в масов мащаб, полагайки основите на индустриалния капитализъм.
Но за да се реализира индустриализацията в страните-първопроходци, в частност в Англия, има и други фактори, от които най-важен е факторът „колониализъм“. В случая за нас важното е да анализираме и разберем как конкретно колониализмът става един от ключовите фактори за Индустриалната революция.
Безспорно първият момент, с който колониализмът въздейства за индустриализацията, е този, че в резултат на колониализма се осъществява бързо акумулиране на значителен частен капита. Този капитал в търсене на максимизация на печалбата се ориентира към технологии, които повишават производителността на предприятията. Такава ключова технология става внедряването на „системата „човек-машина“ в производството.
Но съществува и втори момент, който във времето също оказва огромно въздействие за успеха на въвеждането на индустриализма. Този фактор, оказва, макар не пряко, но мащабно въздействие за осъществяване на Индустриалната револция в страните–пионери на същата.
В резултат на ограбването на колониите сред населението на Англия започва да се формира слой, свързан с тази експлоатация, който може да се нарече със съвременния термин „средна класа“ Става дума за различни по своя произход личности: войници на служба на краля или компаниите, занимаващи се с овладяването на подчинените страни, разни клеркове и други нискорангови служители, моряци, дребни търговци по места, печелещи от търговията с колониалните ресурси и обратно реализацията на стоки от метрополията в колониите, всякакви авантюристи и други подобни, на които колониалният грабеж носи един или друг доход. Във времето тези хора повишават своите покупателни възможности. Превръщат се в социален слой, който по днешните критерии определяме на хора имащи потребителски потенциал.
Каква е ролята на тази т.нар. «средна класа» в Индустриалната революция. Като правило изделията на «събраната манифактура» се отличават със значително по-високо равнище на качество спрямо изделията на първоначалните индустриални предприятия. Това личи даже от факта, за изобретяването на «Предачното муле» от С.Кромптън с цел подобряване на качеството на преденото като процес.
Естествено висококачествените изделия на «събраната манифактура» имат значително по-висока цена. Съответно те са имали своя потребител – заможните слоеве в лицето на бързо обуржоазяващата се аристокрация, богатите търговци, новопоявилите се предприемачи и т.н. Горепосочената т.нар. «средна класа» не е имала паричен ресурс да потребява тези изделия.
Но стоката предлагана от ранните индустриални предприятия, макар и с първоначално по-ниско качество се характеризира и с по-ниски цени. Поради тази причина тази т.нар. «средна класа» е онзи значим социален слой, който «тегли» индустриалното производство в пазарните условия, създадени вече в Англия, Франция, Холандия и Белгия в ранните години на индустриализацията.
В смисъла на гореказаното може да се направи важното заключение, че при страните-пионери в Индустриалната революция тя се осъществява в резултат на търсене идващо «отдолу». Т.е. следва да се говори за модел на Индустриална революция «отдолу». В крайна сметка следва да се утвърждава, че ресурсната база, идваща по пътя на колониализма става решаващ фактор за индустриализацията на страните-първопроходци. Нещо, които закъснелите страни, поставили си за цел «догонване» на пионерите, не могат по никакъв начин да си позволят, тъй като не присъства факторът колонии.
Както става ясно, именно този фактор се оказва с най-значимо въздействие, като средство за бързо акумулиране на частен капитал предвид финансиране на значими индустриални проекти. Но също така и като механизъм за формиране на значителна маса потребители на индустриалните продукти. За закъснелите по пътя на индустриализацията страни, като правило със своите изключения, разбира се, този фактор не съществува. В този смисъл не може да се осъществи повтаряне на опита на пионерите и следването на техния път в индустриализацията. Става необходимо да се търсят други пътища. Но това е друг разговор, който ще засегнем по-нататък.
