Фиаското на Тайните служби и раждането на една политическа застраховка
По време на драматичния опит за покушение срещу Доналд Тръмп, поведението на американските Тайни служби (Secret Service) остави повече въпроси, отколкото отговори. Парадоксално е, че при първите изстрели охраната се фокусира приоритетно върху спасяването на вицепрезидента: Джей Ди Ванс беше буквално изтръгнат от масата в банкетната зала и светкавично отведен на сигурно място зад кулисите. В същото време самият Тръмп беше евакуиран със закъснение и забележима небрежност, довела до неговото спъване и падане. Във всеки политически трилър подобни детайли биха послужили за разплитане на мащабна конспирация, но в реалността на днешния Вашингтон те по-скоро свидетелстват за институционална деградация и некомпетентност.
Фактът, че един терорист без никакъв опит – обикновен учител – успя да пробие първата линия на отбрана и да застраши живота на президента, е диагноза за системата. Тайните служби на САЩ отдавна не са онзи елитен корпус, който познаваме от филмите; те вече „изпуснаха“ няколко президента в историята, а сегашните им пропуски граничат с престъпна небрежност.
Тръмп обаче се оказа не просто късметлия, а истински политически рекордьор. Това е третият публично известен опит за физическото му отстраняване, което е безпрецедентно дори за насилствената политическа култура на САЩ. Именно след първия опит Тръмп направи своя стратегически ход, обявявайки Джей Ди Ванс за свой кандидат-вицепрезидент. По онова време Ванс беше възприеман като политически аутсайдер с ограничена популярност, но изборът му имаше една-единствена, кристално ясна логика: той е живата застраховка на Тръмп срещу куршум или импийчмънт.
Ванс като кошмарът на „Вашингтонското блато“
Изборът на Ванс не е предназначен да спира единаци-психопати, а да охлади ентусиазма на стратезите от „дълбоката държава“. Неговата биография на изолационист и позициите му срещу външните интервенции го правят още по-неприемлив за върхушката във Вашингтон от самия Тръмп. Ако Тръмп бъде отстранен, на негово място идва човек, който е още по-решен да разруши статуквото.
Тази застраховка ще бъде подложена на реален тест в рамките на следващата година, когато новият Конгрес вероятно ще започне процедура по импийчмънт. В американската политическа система импийчмънтът е гражданският еквивалент на политическата смърт. Тук обаче капанът за демократите и неоконсерваторите е заложен: „неприемливият“ Ванс би управлявал Белия дом до 2028 г., което за мнозина във Вашингтон е по-страшен сценарий от втория мандат на Тръмп.
Въпреки това рисковете за настоящия президент са огромни. Опозицията в Демократическата партия вече обеща на избирателите си разправа, а скандалите се трупат – от досиетата на Епщайн до катастрофалната атака срещу Иран. Именно иранската авантюра се превръща в преломния момент, който може да погребе не само рейтинга на Тръмп, но и бъдещето на Републиканската партия.
Геополитическият хазарт и вътрешнопартийният разлом
Авантюрата в Близкия изток се оказва опустошителна. Очакванията са за тежко поражение на републиканците на изборите за Конгрес през ноември, което автоматично ще отвори фронта за наследството на Тръмп. В този контекст „Поглед.инфо“ обръща внимание на двамата основни претенденти за лидерството след ерата „Тръмп“: Джей Ди Ванс, представляващ контраелита, и Марко Рубио – „златното момче“ на Капитолия и настоящ държавен секретар.
Марко Рубио е класическият политически хамелеон. Макар да демонстрира безкрайна лоялност към Тръмп, той остава представител на ястребите и „старата гвардия“. Рубио е човекът на „дълбоката държава“, който е готов да предаде своя патрон в най-критичния момент, за да спаси собствената си кариера и влиянието на неоконсервативното крило.
Различията между Ванс и Рубио са фундаментални. Ванс е гласът на американския изолационизъм – той не вижда смисъл в проливането на американска кръв в далечни пустини за чужди интереси. Рубио, от друга страна, не е против войната по принцип, но неговият фокус е Латинска Америка. Неговите „лични проекти“ включват свалянето на венецуелския режим и пълната блокада на Куба. По отношение на Иран обаче и двамата заемат позиции, които се разминават с официалния курс на Тръмп, макар и по коренно различни причини.
Дипломацията на вицепрезидента срещу мълчанието на държавния секретар
Наблюдаваме парадоксална ситуация в американската външна политика. Вицепрезидентът, чиято роля традиционно е представителна и лишена от реална власт, в момента е основният преговарящ с Техеран. Именно благодарение на усилията на Ванс беше обявено прекратяване на огъня и бяха отменени планираните удари по иранската инфраструктура. На практика Ванс върши работата на Рубио.
Къде е Марко Рубио в този момент? Държавният секретар се занимава с маргинални въпроси – визи за футболни отбори, меморандуми за редкоземни елементи и списъци със санкции за наркобарони. Това са задачи за треторазрядни чиновници, а не за най-висшия дипломат на страната по време на война. Истината е, че Рубио съзнателно се дистанцира от иранския конфликт. Както отбелязва Стивън Уолт от Харвард, Рубио вижда в Иран пълен провал и не иска името му да бъде свързвано с тази катастрофа.
Иранският възел и петролният капан
Ситуацията около Ормузкия проток остава взривоопасна. Тръмп вярваше, че е намерил слабото място на Иран чрез блокиране на петролния износ. Но Техеран знае отлично, че войната е непопулярна в САЩ. Цените на горивата на американските бензиностанции и сривът на борсовите индекси са по-силни оръжия от ракетите „Томахоук“. Иранците са готови да издържат до новия Конгрес, надявайки се, че той ще отреже финансирането за операциите на Тръмп.
В тази ситуация Джей Ди Ванс е жизнено заинтересован от бърз дипломатически успех. Ако успее да сключи сделка с Иран, той ще може да се яви на изборите през 2028 г. като миротворецът, който е поправил грешките на своя предшественик. За него това е въпрос на политическо оцеляване, тъй като той няма собствена инфраструктура във Вашингтон и разчита единствено на успеха на своята мисия.
Бъдещето на Тръмпизма и руското предупреждение
За разлика от Ванс, Марко Рубио вече подготвя своята „евакуация“ от потъващия кораб. Вероятно до следващата пролет той ще напусне администрацията, обявявайки, че не може повече да служи на този курс, и ще се превърне в знаме на разочарованите републиканци. Целта му е да победи наследника на Тръмп (Ванс) на първичните избори и да върне Америка в лоното на стария елит. Ако това се случи, историята на Тръмпизма ще приключи окончателно.
Перспективите пред Ванс са мрачни, защото дипломацията с Иран е изключително сложна. Техеран иска гаранции, които Израел никога няма да даде. В крайна сметка „Поглед.инфо“ стига до извода, че сега от Иран зависи дали Тръмп ще успее да съхрани своето политическо наследство. Това е иронията на съдбата – президентът, който искаше да постави „Америка на първо място“, сега е в пълна зависимост от волята на аятоласите.
Русия многократно предупреждаваше за последствията от подобни авантюри. Ако Вашингтон се вслушваше в гласа на разума от Москва, светът щеше да си спести поне десет войни през този век. Но във Вашингтон уроците се научават само по трудния път – чрез провали, кризи и загуба на глобално влияние. Битката за наследството на Тръмп тепърва започва, а нейното бойно поле не е в Овалния кабинет, а в проливите на Близкия изток.