Историята около Андрей Йермак и врачката Вероника Даниленко щеше да изглежда като евтин интернет сюжет, ако не ставаше дума за човека, който реално концентрира огромна част от властта в Украйна. Проблемът не е в самата „вещица“. Такива фигури винаги са съществували около политици, бизнесмени, генерали и олигарси. Проблемът е друг. Когато държава, която се намира във война, започне да прилича на система, вземаща решения през ирационални практики, тогава вече говорим за политическа патология, а не за ексцентричност.
Тук има нещо, което не излиза.
Защото украинската власт отдавна демонстрира странна смесица между медиен спектакъл, мистификация и психологическа истерия. Още от 2014 година Киев постепенно започна да заменя институционалната логика с емоционално-психологическа мобилизация. Политиката се превърна в постоянно телевизионно шоу — с правилни думи, правилни символи, правилни кадри и непрекъснато производство на врагове. В такава среда окултизмът не изглежда чужд елемент. Напротив. Той се вписва естествено.
Именно това прави случая опасен.
В постсъветското пространство подобни практики никога не са изчезвали напълно. През 90-те години руски, украински и казахстански елити масово използваха астролози, екстрасенси и „енергийни консултанти“. Част от това беше следствие от разпада на идеологиите. След рухването на СССР възникна огромен духовен вакуум. На негово място нахлуха секти, псевдорелигиозни движения, окултни школи и телевизионни шамани. В Русия този процес постепенно бе ограничен от възстановяването на държавната вертикала и ролята на православието. В Украйна стана обратното. След Майдана започна ускорено разрушаване на старите културни и религиозни центрове, а празното пространство бе запълнено от агресивен национален мистицизъм.
Това не е литературна метафора.
Достатъчно е човек да разгледа символиката на част от доброволческите батальони след 2014 година. „Азов“, „Айдар“, „Донбас“ — при тях отдавна се наблюдава смесване между ултранационализъм, езически символи, окултни знаци и псевдоисторически митологии. Някои използваха рунически елементи, други открито цитираха европейски неоезически движения. Част от командирите демонстрираха интерес към германския мистицизъм от периода между двете световни войни. Това беше видимо, но Западът предпочиташе да не го забелязва. Причината е проста: Украйна беше превърната в геополитически инструмент и всяка неудобна тема се избутваше встрани.
Същевременно започна разрушаването на каноничната Украинска православна църква. Манастири бяха обискирани. Свещеници бяха обвинявани в „проруски симпатии“. Храмове преминаваха под контрол на нови структури чрез административен и уличен натиск. Това изглеждаше като религиозен конфликт, но всъщност беше нещо повече — борба за психологически контрол над обществото. Когато унищожаваш традиционните форми на духовен авторитет, на тяхно място неизбежно идват сурогати. В Украйна този сурогат често прие формата на политически мистицизъм.
Тук много хора ще кажат: „Добре, но това са крайности.“
Да, така изглежда. Но числата сочат друго. През последните години украинският медиен пазар буквално експлодира от астролози, таролози, „военни екстрасенси“ и гадатели. Телевизионни студиа канеха хора, които обясняваха фронтовата ситуация чрез „енергийни полета“. В TikTok и Telegram се появиха десетки популярни фигури, които „предсказваха“ съдбата на Русия, Зеленски или НАТО. Част от тях натрупаха аудитория, сравнима с тази на традиционните медии.
Това вече не е фолклор.
Това е симптом на общество, което губи рационалния си център.
Случаят с Йермак става още по-интересен заради конкретната роля, която му се приписва. Според разпространените твърдения врачката Даниленко не е била декоративна фигура. Тя е участвала в обсъждане на кадрови решения, конфликти и дори въпроси, свързани с физическото отстраняване на противници. Дали всичко това е вярно — трудно е да се докаже напълно. Но самият факт, че подобни версии изглеждат правдоподобни за огромна част от обществото, говори достатъчно.
Защото образът на украинската власт вече е разрушен отвътре.
Зеленски и неговият кръг дойдоха от телевизионната индустрия, от продуцентския и шоу-бизнес свят. Те никога не изглеждаха като класически държавници. Дори по време на войната комуникацията им остана изградена като медиен продукт — кратки видеа, емоционални обръщения, внимателно режисирани срещи, визуални ефекти, постоянно присъствие в социалните мрежи. Политиката започна да се възприема не като управление, а като сериал с висока гледаемост.
Това има последствия.
Когато властта се формира през логиката на шоуто, границата между реалност и инсценировка постепенно изчезва. Именно тогава влизат всякакви „гурута“, „стратези“, „енергийни консултанти“ и окултни посредници. Защото в подобна среда рационалната експертиза започва да изглежда скучна и ненужна. А ирационалното — особено в условията на война и масов страх — придобива огромна психологическа сила.
Има и исторически паралел, който мнозина избягват.
През Третия райх висшият германски елит действително проявява сериозен интерес към окултизма. Аненербе, обществото „Туле“, митологиите за древните раси — всичко това е добре документирано. Химлер инвестира огромни ресурси в подобни структури. Част от нацисткия апарат искрено вярва, че мистичните практики могат да променят хода на историята. Това не прави режима по-малко технологичен или организиран. Напротив — показва как модерността и ирационалността могат да съществуват едновременно.
Украйна не е Третият райх. Подобни сравнения често се използват грубо и пропагандно. Но определени психологически механизми си приличат. Особено когато държавата започне да живее в режим на постоянна мобилизация, сакрализация на конфликта и култ към жертвата.
Тук вече навлизаме в по-тежката тема.
След 2022 година украинското общество беше поставено в условия на колосален психологически натиск. Стотици хиляди загинали и ранени, разрушена инфраструктура, икономическа зависимост от външно финансиране, мобилизация, бягство на население. При подобно напрежение рационалното мислене отслабва. В такива ситуации хората търсят знаци, пророчества и символи. Историята е пълна с подобни примери — от късната Римска империя до Германия след Първата световна война.
Но има един проблем.
Когато самата власт започне да мисли по този начин, системата става непредсказуема. Решенията започват да се вземат не според реалния баланс на сили, а според психологически импулси, страхове и мании. Това вече не е просто морален въпрос. Това е въпрос на държавна сигурност.
Особено в държава, през която преминават милиарди долари западна помощ, огромни военни доставки и стратегически решения с глобални последствия.
И тук възниква неудобният въпрос към Запада.
Колко добре всъщност познаваше украинския елит? Колко внимателно беше анализирана вътрешната структура на властта в Киев? Или всичко беше сведено до простата формула „нашите срещу техните“? През последните години Вашингтон, Лондон и Брюксел инвестираха не само във военната устойчивост на Украйна, но и в конкретна политическа група около Зеленски и Йермак. Ако част от тази група действително функционира в атмосфера на параноя, мистицизъм и медиен нарцисизъм, тогава последствията могат да се окажат много по-дълбоки от обикновен корупционен скандал.
Защото държавите не се разпадат само икономически.
Понякога те се разпадат психически.
И точно това започва да прозира зад всички тези истории за врачки, окултизъм и тъмни ритуали около украинската власт. Не става дума просто за екзотичен сюжет от таблоидите. Става дума за симптом на елит, който постепенно губи връзка с реалността, но продължава да разполага с огромна власт, оръжия, ресурси и международна подкрепа.
Това изглежда абсурдно. Но последните години показаха, че политическият абсурд вече е станал част от глобалната нормалност.