Раждането и ролята на новата форма на най-едрия капитал в САЩ – „Дигиталния/цифровия/ капитал

В отделните страни и общества наблюдаваме смяна на мястото и ролята на важни сектори, кръгове и форми на обществено развитие. В този план интересен пример демонстрира ключовата страна на глобалния капитализъм – Съединените американски щати/САЩ/, където появата на т.нар. „Дигитален капитал“ не просто осъществява значителни промени, но има потенциала да трансформира различни обществени характеристики на развитие не само на национално, но даже на глобално ниво.

Начало на формиране на „Дигиталния капитал“ в САЩ

„Дигиталният капитал“/ДК/ представлява нова форма на капитализъм, притежаваща огромна мощ – финанси и власт натрупани чрез Големи технологични платформи, Платформи установили монопол върху базата данни, Собствениците на инфраструктура с изкуствен интелект/ИИ/, Доставчиците на облачни услуги, Системи базирани на дигитални платформи за управление на труда/става дума за система, при която работниците не получават задачи от традиционен работодател. Вместо това, приложение или уебсайт разпределя задачи, поръчки или клиенти. В този случай работниците обикновено се класифицират като независими изпълнители, а не като наемна работна ръка/. както и Системи за алгоритмично управление/Алгоритъмът е просто набор от инструкции стъпка по стъпка за решаване на проблем или завършване на задача.Те са гръбнакът на всички изчисления. Всяко приложение, уебсайт и устройство, които се използват, разчитат на алгоритми, за да вземат решения, за да обработят данни и да автоматизират задачи. Те са начина, по който компютрите „мислят“/.

Формирането на „ДК“ в САЩ е процес, който се извършва на няколко етапа, а именно:

Първи етап от средата на 90-те години на ХХ век до средата на 2000-те години.Този етап се характеризира с възходът на търговския интернет, раждането на Amazon, Google, eBay, PayPal. В рамките на този етап започва събирането на данни, но то все още не е доминиращ елемент на процеса;

Втори етап – 2007-2016 г. Той се характеризира с основен момент, който следва да наречем „консолидация на дигиталния капитал“. Ключови черти на същата са експлозия на мобилни данни, демонстрирани от iPhone през 2007 г., а също така Облачните изчисления (AWS, Azure). Настъпва период на доминация на социалните медии в лицето на Facebook, Twitter и YouTube. Алгоритмите започват да оформят пазарите, културата и политиката;

Трети етап – 2016-до днес. Това е период на еманципация на „Дигиталния капитал“. Към началото на 20-те години на XXI век „ДК“ в САЩ има свои собствени интереси, своя собствена логика и собствена властова база, т.е. той става независим от държавата, което означава:

• Дигиталните платформи, системите с изкуствен интелект контролират речта в голям мащаб, т.е. платформите пишат свои собствени правила за това какво е позволено (напр. без реч на омразата, без графично насилие, без тормоз и други);
• Компании като Meta, Google, Amazon и Apple действат като квази-суверенни субекти. Те преговарят с правителствата като равни;
• Дигиталните платформи контролират критична инфраструктура (облак, изкуствен интелект, данни, плащания). Те влияят на изборите, пазарите на труда и общественото мнение

Учените описват това като възхода на компаниите-държави – корпорации с правомощия да регулират живота. В политическата икономия, социологията и критичната теория нараства консенсусът, че дигиталният капитал е отделна форма на капитализма. Различни изследователи му дават свои наименования, например:

• „Капитализъм на наблюдението“/ Surveillance capitalism/ (Шошана Зубоф);
• „Платформен капитализъм“/ Platform capitalism/ (Ник Сърничек);
• „Интелектуален монополен капитализъм“ (Пагано и Роси);
• „Технофеодализъм“ (Варуфакис);
• „Дигитален рентиеризъм“ (различни икономисти).

Самата концерпция за „Дигиталния капитал“ е разработена от учени като Масимо Рагнеда и Мария Лаура Руиу/Maria Laura Ruiu /, надграждаща теорията за капитала на Пиер Бурдийо. Тя се отнася до дигиталните ресурси, умения, компетенции и достъп, които позволяват на отделни лица или общества да се възползват от дигиталните технологии. Тя включва (1) Дигитални умения; (2) Достъп до дигитални технологии; (3) Способност за използване на дигитални инструменти за икономическа, социална или културна изгода. Тя е тясно свързана с дигиталното разделение и съвременните форми на неравенство.

Как мащабните теоретични платформи виждат „Дигиталния капитал“?

Марксистка политическа икономия

Марксистките и нео-марксистките учени интерпретират дигиталния капитал като:

• Нова форма на рентиерски капитал (извличащ ренти от платформи и данни);
• Преминаване от стоково производство към извличане на данни;
• Нова фаза на монополен капитализъм;
• Форма на надзорен капитализъм (Зубоф);
• Потенциален ход към т.нар. „технофеодализъм“ (Варуфакис).

В заключение може да се обобщи, че марксистката политикономия разглежда„ДК“ като качествено нов начин на капиталово натрупване. Същото е свързано със значителната смяна на целите на капитала в рамките на социо-икономическия и социо-политически модел на съвременния капитализъм. Ключовите цели на досегашните основните форми на капитализма – индустриалния и финансовия капитали е максимизация на печалбата в икономически план, което създава условия за контрол на обществените процеси в политически план. При дигиталния капитал основната цел в икономически план е максимизация на контрола/което създава условия за максимизация на печалбата/, но това предполага автоматически и контрол на обществените процеси в политически план

Неоинституционална икономика

Неоинституционалистите наблягат на: управление на платформи, мрежови ефекти,

намаляване на транзакционните разходи, институционална блокада и регулаторни асиметрии. Дигиталният капитал се разглежда като нова институционална архитектура, която реорганизира пазарите.

Съвременна буржоазна политическа икономия (теория на регулацията и други)

Съвременните необуржоазни концепции разглеждат дигиталния капитал като:

• Нов режим на капиталово натрупване;
• Нова доминираща коалиция в американския капитализъм;
• Двигател на нови трудови отношения („гиг работа“, т.е. да се върши краткосрочна, гъвкава работа, вместо да се работи с един постоянен работодател на пълен работен ден. В този нов двигател влиза и автоматизацията на производството и услугите);
• Сила, преоформяща отношенията между държавата и пазара.

Някои буржоазни учени твърдят, че САЩ преминават от режим на натрупване, воден от финанси, към режим на натрупване, воден от технологични платформи.

С какво и как Дигиталният капитал се различава от другите две основни форми на капитализма в САЩ - Индустриалния и Финансовия капитали?

И така, дигиталният капитал „трети вид“ голям капитал ли е? Да определено и може би, ще се опитаме да видим това по-нататък, дали става ащо не доминиращ в момента, то ще доминира в някаква не толкова далечна перспектива? Така или иначе „ДК“ се различава от индустриалния и финансовия капитал по:

• Активи (данни срещу пари срещу фабрики);
• Власт (контрол на платформата срещу контрол на пазара срещу контрол на производството);
• Логика на растежа (мрежови ефекти срещу възвръщаемост на инвестициите срещу икономии от мащаба);
• Регулаторни интереси;
• Трудови отношения;
• Глобален обхват

Дигиталният капитал не е просто сектор – той е нов режим на капитално натрупване, т.е. той определено е нова основна форма на капитализма. В тази връзка нека първо да изясним ключовите характеристики и основни фигури в САЩ на „Индустриалния капитал“

Индустриалният капитал

Основна логика на Индустриалния капитал е физическо производство, логистика, енергетика, производство, инфраструктура. Този капитал разчита на фабрики, вериги за доставки, физически труд, мащабно капиталово оборудване, както и дългосрочно промишлено планиране. Основен властови механизъм е контролът върху производството.

Най-типични корпорации на Индустриалния капитал в САЩ са:

• General Electric (GE) — класически диверсифициран индустриален конгломерат;
• Boeing — аерокосмическа и отбранителна промишленост;
• Caterpillar — тежко машиностроене;
• ExxonMobil — петрол и газ (енергията е основен индустриално-капиталов сектор)
• Chevron — енергетика и нефтохимикали;
• Ford Motor Company — автомобилостроене;
• General Motors (GM) — автомобилостроене;
• 3M — диверсифицирано промишлено производство;
• United States Steel (U.S. Steel) — метали и материали;
• Lockheed Martin — отбранителна индустриална база;
• Много други.

Индустриалният капитал е склонен да защитава следните политики и реализиращите

ги политически сили, а именно: разходите за инфраструктура, търговската защита или т.нар. „регулирана търговия“, производствените субсидии, енергийната политика, благоприятстваща тежката промишленост, както и стабилното дългосрочно индустриално планиране. Индустриалният капитал е склонен да предпочита предвидимо регулиране и инвестиции във физическата икономика.

Финансовият капитал

Основна логика на финансовия капитал е свързана с кредита, спекулацията, управлението на активи, финансовите инструменти и банкирането. Финансовият капитал е изграден върху паричните пазари, създаването на кредити, инвестиционните инструменти, спекулативни инструменти и извличане на финансова печалба. Основен властови механизъм е контролът върху паричните потоци. Най-типични банки и финансови институции в САЩ, които представляват ядрото на финансовия капитал в страната са:

• JPMorgan Chase — най-голямата банка в САЩ, световна финансова сила;
• Bank of America — банкиране на дребно и инвестиционно банкиране;
• Citigroup — глобални финансови и кредитни системи;
• Wells Fargo — банкиране на дребно и ипотеки;
• Goldman Sachs — инвестиционно банкиране, управление на активи;
• Morgan Stanley — инвестиционно банкиране, управление на богатство;
• BlackRock — най-големият мениджър на активи в света;
• Vanguard — индексни фондове, управление на активи;
• State Street — институционално управление на активи;
• Blackstone — частен капитал и алтернативни инвестиции;
• Fidelity Investments, преди известна като Fidelity Management & Research (FMR) – управление на активи.

Финансовият капитал често подкрепя политики и съответните политически кръгове, които реализират или имат намерение да осъществяват дерегулация на финансовите пазари, ниски корпоративни данъци, свободна мобилност на капитала, парични политики, които стабилизират цените на активите, приватизация и финансиализация на обществените услуги. Финансовият капитал е склонен да благоприятства глобализацията, ликвидните пазари и минималните ограничения върху капиталовите потоци.

Дигиталният / Високотехнологичният/ капитал

Основна логика на дигиталния капитал предполага извличане на данни, платформи, алгоритми, облачна инфраструктура, мрежови ефекти. Дигиталният капитал се определя от данните като основен актив, платформени монополи, алгоритмичен контрол, изключително ниски пределни разходи, глобална мащабируемост, хибридни роли (индустриални + финансови + информационни). Основен властови механизъм е контролът върху информацията и мрежите.

Най-типични корпорации в САЩ, като ключови представиетели на дигиталния капитал са:

• Alphabet (Google) — търсене, данни, реклами, изкуствен интелект, облак и други информационни услуги;
• Meta (Facebook) — социални платформи, реклама, базирана на данни;
• Amazon — платформа за електронна търговия, AWS облак, логистични алгоритми и „он лайн реклама“;
• Apple — хардуерни екосистеми, софтуерни платформи, услуги;
• Microsoft — облак (Azure), софтуер, изкуствен интелект, корпоративни платформи;
• NVIDIA — AI/ИИ/ чипове, GPU изчислителна инфраструктура;
• Tesla — софтуерно базирана автомобилна + AI/изкуствен интелект-ИИ/ + енергийна платформа;
• Netflix — платформа за дигитално съдържание;
• Uber — модел на платформа за „гиг-икономика“/ Гиг е единична работа, задача или проект.„Гиг работа“ или „гиг икономика“ е такава дейност, когато доходът идва от извършването на много от тези „гигове“, т.е. единични и нередовни задачи, а не от една дългосрочна дейност/;
• Airbnb — дигитална платформа за отдаване под наем на различни обекти.

В политически план „Дигиталният капитал“ често подкрепя слабото регулиране на събирането на данни, силната защита на интелектуалната собственост, разрешителните антитръстови тълкувания, отворената имиграция за висококвалифицирана работна ръка, публични инвестиции в изкуствен интелект/ИИ/, облачни услуги и дигитална инфра-структура, леки правила за модериране на съдържание (в зависимост от фирмата). Дигиталният капитал е склонен да благоприятства автономността на платформите, свободата на данните и регулирането, благоприятстващо иновациите.

Как Дигиталният капитал преобразува другите два – Индустриалния и Финансовия капитали ?

А. Преобразуване на Индустриалния капитал

Дигиталният капитал автоматизира производството (ИИ, роботика), реорганизира веригите за доставки (Amazon, облачна логистика), превръща индустриалните продукти в софтуерно зависими екосистеми (автомобили → компютри на колела), създава стойност чрез данни, а не чрез производство. В крайна сметка индустриалните фирми рискуват да станат подизпълнители на дигитални платформи.

Б. Преобразуване на финансовия капитал

Дигиталният капитал изгражда алтернативни финансови инфраструктури (Apple Pay, кредитиране от Amazon), използва данни, за да надмине традиционното кредитно оценяване, създава нови класове активи (облачни услуги, дигитални реклами, модели с ИИ), позволява високочестотна търговия и алгоритмично финансиране. Някои учени твърдят, че дигиталният капитал абсорбира части от финансовия капитал.

В. Създаване на нови структури на власт

Дигиталният капитал контролира комуникацията (Google, Meta), контролира облачната инфраструктура (Amazon, Microsoft), контролира моделите на изкуствен интелект/ИИ/ (OpenAI, Google DeepMind, Anthropic), контролира потребителските екосистеми (Apple, Amazon). Това дава на дигиталния капитал квазирегулаторна власт, каквато нито индустриалният, нито финансовият капитал някога са имали. Дигиталният капитал често доминира над другите два, защото:

• Контролира данните;
• Контролира комуникационните канали;
• Мащабира се в световен мащаб;
• Може да извлича печалби както от индустриалния, така и от финансовия сектори.

Ето защо много учени разглеждат дигиталния капитал като нов хегемонен блок.

Сравнителен анализ на дигиталния капитал на САЩ спрямо дигиталния капитал и дигиталните структури в ЕС, Великобритания, Китай, Япониа, Индия и други

По-долу е представено структурирано сравнение на това как дигиталният капитал се проявява в основните региони.

Съединени Американски щати – Пазарно ориентиран, напълно еманципиран дигитален капитал

Обща характеристика на дигиталния капитал:

1)Доминиран от големи технологични компании (Google, Apple, Intel, Meta, Amazon, Microsoft, Qualcomm, NVIDIA, Broadcom, AMD, OpenAI, Tesla, Lam Research и много други). Големите американски технологични платформи доминират в световен мащаб;

(2) Висок дигитален достъп, но силни неравенства по отношение на този достъп по отношение на доходите, расата и географията. Платформите се конкурират с държавата за управленска власт. Учените описват американския дигитален капитал като формиращ нов дигитален елит с контрол върху данните на индивидуално ниво;

(3) Икономика, основана на данни, със силна зависимост от данни на индивидуално ниво като форма на капитал. Данните се третират като стока.

Силни страни: Лидерство в иновациите; Силна екосистема за дигитално предприемачество

Предизвикателства: Неравномерно разпределение на цифровите умения и достъп; Пазарно ориентирана дигитална инфраструктура.

Статут: Напълно автономен; Глобално влияние; Слаба регулация

Европейски съюз -Регулиран дигитален капитал

Обща характеристика на дигиталния капитал и дигиталните структури:

(1) Силна регулаторна рамка (Общ регламент относно защитата на данните/GDPR - General Data Protection Regulation/, а също така Закон за цифровите услуги/DSA - Digital Services Act, както и Закон за цифровите пазари /DMA - Digital Markets Act);

(2) Фокус върху цифровите права, поверителността и равнопоставения достъп;

(3) ЕС се опитва да ограничи дигиталния капитал на САЩ на пазарите на страните членки.Няма платформени гиганти със сравним мащаб, базирани в ЕС;

(4) Водеща дигитална сила в ЕС е Германия (Infineon, Bosch, GlobalFoundries Dresden и други). Берлин в последно време демонстрира намерения за развитие на собствени конкурентна платформа в областта на ИИ. Други водещи технологични платформи от ЕС са, например, нидерландската (АSML, т.е. Advanced Semiconductor Materials Lithography и други).

Силни страни: Висока дигитална грамотност в много държави членки;Публични инвестиции в дигиталното приобщаване

Предизвикателства: Фрагментация между държавите членки; По-бавен темп на иновации в сравнение със САЩ и Китай.

Статут: Дигитален капитал съществува, но не е суверенен. Разработен е общ регламент относно защитата на данните в рамките на ЕС,

Обединено кралство - Хибриден модел

Общи характеристики на дигиталния капитал и дигиталните структури:

(1) Активни академични изследвания върху дигиталното неравенство (включително работата на Рагнеда и Руиу/Ragnedda & Ruiu/);

2) Силен сектор на цифрови услуги, но няма големи технологични гиганти в страната.

Разчита на американски платформи за инфраструктура.

Силни страни: Високо проникване на широколентов интернет; Силен политически фокус върху цифровото приобщаване.

Предизвикателства: Регионални различия (Лондон спрямо останалата част от Обединеното кралство).

Статут: Не е автономен; Влиятелен е, но зависим от американския дигитален капитал.

Китай – Високоразвити дигитален капитал и дигитални структури подчинени на държавата

Общи характеристики на дигиталния капитал и дигиталните структури:

1. Масивни платформи (Alibaba, Tencent, ByteDance, SMIC, AMEC, Huawei Technologies, YMTC, HiSilicon и много други);
2. Държавата поддържа върховен контрол в рамките на поддържания от нея модел на планово-пазарен синтез и неоиндустриализация на високотехнологична основа. Китайският лидер Си Дзинпин нарича изкуствения интелект/ИИ/ „епохална технологична трансформация“, сравнима с квантовите изчисления и биотехнологиите като най-важните „авангардни технологии“ на нашето време.

Статут: Дигиталният капитал и дигитални струтури не са еманципирани. Те са най-

съществена част от реализирания от държавата модел на неоиндустриализация. В

редица високотехнологични области Китай е пряк и най-мащабен конурент на САЩ.

Индия - Бързо развиващ се дигитален капитал, подчинен на държавата

Общи характеристики на дигиталния капитал и дигиталните структури:

1. Огромна част от младото население е мотивирана да се развива в рамките на дигиталната икономика(софтуер и други);
2. Дигитална инфраструктура, ръководена от правителството (Aadhaar, UPI, Vedanta–Foxconn, ISM, Tata Electronics);
3. Вътрешните платформи се разрастват, но не са суверенни, тъй като чуждестранните платформи (Meta, Google) все още доминират

Статут: Дигиталният капитал и дигитални структури не са автономни, въпреки

нарастващото им влияние; Развива се модел на партньорство между държавата и

дигиталните платформи.

Япония, Южна Корея и Тайван – Силноразвит дигитален капитал и дигитални структури при отсъствие на значима вътрешна еманципация и наличие на определена външна зависимост

Общи характеристики на дигиталния капитал и дигиталните структури:

1. Силни технологични сектори в Тайван (TSMC, UMC и др.), Япония(Tokyo Electron, Renesas, Kioxia, Nikon, SCREEN Holdings и др.), Южна Корея(Samsung Electronics, SK Hynix и други) в сферата на производството на микрочипове, както и на оборудване в тази сфера. В последните години се формира силен стремеж за развитие на конкурентни платформи за ИИ;
2. Присъства в сферата на високите технологии модел на планово-пазарен синтез и сред трите страни;
3. Дигиталният капитал и дигитални структури не са напълно суверенни, както във вътрешен, но така и в план външни взаимодействия.

Статут: Дигиталния капитал не е еманципиран; Съществува висока зависимост от политиката на САЩ и американските платформи.

Страни от т.нар. «Глобален Юг» - Бразилия, АСЕАН, Африка и други

Общи характеристики на дигиталния капитал и дигиталните структури:

1. Като правило страните от «Глобалния Юг» Бразилия, показват зависимост от чужди технологични платформи;
2. Учените описват това като дигитален колониализъм – чуждестранни платформи доминират местните икономики.

Статут:Няма еманципиран дигитален капитал;Висока зависимост от американски

и китайските платформи

Обобщение на сравнителния анализ

Като обобщение на сравнителния анализ може да се каже следното:

1. Дигиталният капитал съществува в световен мащаб, но само в САЩ е еманципиран и независим.Други региони имат дигитален капитал, но той е или регулиран (ЕС), подчинен на държавата(Китай), или зависим (Великобритания, Индия, Глобалния Юг, който е важен в регионален план, но силно зависим от инфраструктурата и екосистемите на САЩ);
2. Дигиталният капитал като автономна сила се появява в САЩ между 2016 и 2020 г., когато платформите на големите технологични компании стават квази-суверенни играчи. Този квази-суверенитет се определя от следните характеристики на същия:

• Осъществява контрол на глобалната инфраструктура;
• Действа отвъд националните граници;
• Преговаря с държавите като равен с тях субект;
• Натрупва данни в планетарен мащаб;
• Формира глобалната култура, труд и политика;
• Разработва гранични модели на изкуствен интелект и облачни системи;
• Структурира се като трета форма на най-едрия капитал в САЩ с нарастващо влияние и въздействие не само върху обществото като цяло, но и по отношение на другите две форми на най-едрия капитал в Щатите – финансовия и индустриалния.

Дигиталният капитал, милитаризация и геополитика

Важен въпрос, който стои пред дигиталния капитал е неговото участие в

милитаризацията, както в геополитическото и военно противопоставяне, въпреки че повечето големи технологични фирми се опитват да се представят като доставчици на гражданска инфраструктура. Компании като Starlink (SpaceX) и Palantir са най-ясните примери за тази по-активна, ориентирана към сигурността позиция.

В тази връзка дигиталният капитал в САЩ не е монолитен. Съществува американска класификация, според която „ДК“ следва да бъде структуриран на две крила:

1. „Граждански дигитален капитал“ (Google, Meta, Apple, Amazon и други), които като че ли засега предпочитат да останат основно в гражданската област:облачни услуги, реклама, потребителски устройства, корпоративен софтуер, глобални потоци от данни;

2. „Стратегически дигитален капитал“, който по-скоро може да бъде наречен „Военен дигитален капитал“. Бизнес моделите на този капитал са пряко свързани с националната сигурност, отбраната и геополитическата конкуренция. Това крило включва: SpaceX / Starlink (инфраструктура за сателитен интернет), Palantir (анализ на данни за отбрана и разузнаване), Anduril (автономни отбранителни системи), NVIDIA (чипове, необходими за изкуствен интелект и изчисления, свързани с отбраната). Но в някаква степен трябва поне частично да причислим и част от горните „граждански корпорации“, които работят на пресечната точка на дигиталната инфраструктура и националната сигурност. Става дума

Microsoft, Amazon, Google, коиго има облачни договори с отбранителни агенции)

Основни причини, които мотивират американските дигитални фирми да навлизат в стратегическата/отбранителната област

A. Технологии с двойна употреба - Изкуственият интелект/ИИ/, облаците, чиповете и сателитите по своята същност са с двойна употреба:

• Граждански + военни приложения
• Инфраструктура + стратегическа стойност

B. Търсене за национална сигурност - Правителствата все повече разчитат на: облачни изчисления, анализи с изкуствен интелект, сателитни комуникации, както и инструменти за киберсигурност. Дигиталните фирми задоволяват всичките тези нужди.

C. Конкурентно предимство - Някои фирми като «стратегическите» Palantir и Anduril изрично изграждат своята идентичност около бързи иновации, софтуерно ориентирани отбранителни системи, а също така заместване на бавни традиционни изпълнители

D. Геополитическа среда - Дигиталният капитал става част от стратегическия пейзаж.

Съперничеството между големите сили увеличава търсенето на устойчиви мрежи, системи, базирани на изкуствен интелект, както и усъвършенствани изчисления, т.е. използване на квантови компютри/ Квантовият компютър е вид компютър, който използва законите на квантовата механика за да обработва информация по начини, по които класическите компютри не могат. Той решава определени проблеми много по-бързо от класическите компютри. Той е мощен, обещаващ и все още се развива/.

Вместо заключение

Възходът на дигиталния капитал променя структурата на глобалната сила. Частните фирми сега контролират стратегическата инфраструктура: сателитни мрежи и облачни платформи, клъстери с изкуствен интелект за изчисления, както и глобални потоци от данни. Това дава на частните участници влияние върху геополитическите резултати по начини, които преди това са били запазени за държавите.

САЩ днес зависят от дигиталния капитал за националната си сигурност. Това създава взаимна зависимост между държавата и дигиталните фирми. Дигиталният капитал е от основно значение за всичко това.Надпреварата във въоръжаването се превръща отчасти в „компютърна надпревара“. Нови съюзи се формират около технологичните екосистеми. Държавите се обединяват чрез доставчици на облачни услуги, телекомуникационни стандарти, вериги за доставки на полупроводници и партньорства в областта на изкуствения интелект. Това създава технологични блокове, които се наслагват върху традиционните геополитически начертания.

Дигиталният капитал роди американската „технокрация“, т.нар. „технолиберали“, като един от основните фактори, наред с финансовия и производствения капитали, детерминиращи пътя и политиката не само на своята страна, но и на „Колективния Запад“, а в немалка степен на световната общност като цяло.

Имената на видните „технолиберали“ днес са известни по целия свят Това са като лично богатство мултимилиардери, като Илън Мъск/ Elon Musk/, Лари Елисън/Larry Ellison/, Марк Зъкърбърг/ Mark Zuckerberg/, Джеф Безос/Jeff Bezos/, Лари Пейдж/Larry Page/, Сергей Брин/Sergey Brin/, Дженсън Хуан/Jensen Huang/, Майкъл Дел/Michael Dell/, Бил Гейтс/Bill Gates/, Ерик Шмид/Eric Schmidt/, Питър Тийл/Peter Thiel/ и много други.

Технокрацията представлява относително добре взаимосвързана, разбираща уникалното си място и ценност група, въпреки конкуренцията помежду им. Нейната сила нараства всекидневно. Може да се каже, че като интереси, богатство, умения и технологически мощ те стоят „за“ и имат възможност „да“ създадат свят, който може условно да наречем „техно-неолиберален свят“. В текущия момент те стоят начело на стремежа на САЩ да доминира света на Изкуствения интелект и на останалите високи технологии за да успеят Щатите да доминират света чрез Изкуствения интелект и другите високи технологии.

И тук започва да се прокрадва една опасна тенденция. През септември 2025 г. милиардерът Илън Мъск тихомълком завършва най-важната инфраструктурна сделка на десетилетието - придобиването на правата върху радиочестотния спектър от SpaceX на телекомуникационната компания EchoStar за 17 милиарда долара. В случая зад тази сделка се крие не просто поредния корпоративен търговски акт– това е заграбване на власт, способно да промени коренно отношенията между държавата и нейните граждани.

Радиочестотния спектър, закупен от Мъск, дава възможност за безпрецедентен феномен: директна комуникация между сателит и смартфон, без никаква наземна инфраструктура. Въпреки че още не е постигната тази цел посоката е ясна: за първи път частна компания ще може да предоставя глобални комуникационни услуги, заобикаляйки националните мрежи, правителственото наблюдение и географските граници. Ранните версии на сателитните телефони изискват директна видимост към сателита, което предполага обемисти терминали или модифицирани устройства. Спектърът на EchoStar, за разлика от тях, работи на честоти, които могат да проникнат през сгради и да работят със стандартни антени за смартфони. Той позволява директна комуникация с милиардите телефони, които вече са в джобовете на хората.

Най-важното е, че SpaceX вече контролира достатъчно радиочестотен спектър, за да предлага мобилни услуги от търговски клас по целия свят, а компанията се позиционира като начин да замени всички останали мобилни оператори с услуга, която работи изцяло извън националните юрисдикции.

Собствениците на инфраструктура – SpaceX, Amazon, Meta, Google – ще натрупат това, което се равнява на суверенна власт без суверенна отговорност/подчертаното мое-Н.С/, вземайки решения, които засягат милиони животи. Промените в алгоритмите, които влияят на изборите, мрежовите политики, които позволяват или ограничават свободата на словото, и правилата на платформите, които определят икономическите възможности, вече са налице.“ (Вж. в https://www.washingtonpost.com/opinions/2025/09/29/musk-space-x-satellites -phones-communications/, Последно влизане 07.10.2025).

Фактически срещаме се с неолиберална глобализация от нов тип. Тя може да бъде назована „техно-неолиберална глобализация“. Но за разлика от досегашния формат на неолибералната глобализация представен от „американския глобализъм“, където субектът на глобализацията е държавата-хегемон – САЩ, тук имаме съвсем друг субект. Неолибералната глобализация е приватизирана. Всичко е погълнато от вездесъщия частник, т.е. от глобалния суперкапитал, който вече ще работи пряко без да ползва политически посредник – партия или движение. Стигаме до ултимативния връх на капитализма в неговата неолиберална форма – глобалния дигитален тоталитаризъм/фашизъм. Тоталният контрол ще се постига не чрез маршова стъпка и римски поздрав с дясна ръка, а чрез фино манипулиране на индивидуалното и общественото съзнание на основата на високите технологии и с помощта на изкуствен интелект/ИИ/. Добре дошли в новия свят на технотронния капитализъм!!!